Андреас Волф

Фотография на Андреас Волф (photo Андреас Wolf)

Андреас Wolf

  • Дата на раждане: 12.06.1982 г.
  • Възраст: 34 години
  • Място на раждане: Нюрнберг, Германия
  • Националност: Германия

Биография

Той е германец, но смятаме, че си руски… Той мечтае за националния отбор на Германия, но да се надяваме, че той ще засили защитата на националния отбор на Русия. В Германия я познават като Андреас Wolff, а един от руските вестници го нарекла Андрей Волковым. В търсене на истината с футболист на германския «Нюрнберг», уроженцем Европа, се срещна специален кореспондент на «Съветски спорт».

– Вълци? – смее се Андреас. – Не знам, кой и защо преминат мен на руски привкус. Да, в детството си в Ленинабаде аз не бях Андреасом, а Андрю. И не само в детството си – роднини и приятели и сега ми е името. Но Волковым не е бил никога! Аз защото съм от руските германци и фамилия имам в момента, е същата, с която съм се родил.

– А още казват, че са родени футболист…

– Така е. В моето семейство всички мъже са футболисти. Баща и чичо са играли за майстори. А след това – за любители. А ние с братовчед си преследван с пацанами на улицата от сутрин до вечер. Когато са се преместили в Германия – също през цялото време играе. Аз едва сега разбирам, като родителите трябвало да е лесно: всички тези лагери за имигранти, нова, непривычная живот, търсене на апартамент, на работа… А аз какво: връстници от българия липсва, топки също – гоняй себе си… Вярно, много време отнимала училище. Ето там, в началото беше трудно – преводачи-тогава не знаех. Въпреки че майка и работи в училище учителка по немски език, в домовете ни по немски език само баба и дядо да говори. Ами, научих как бързо – бързо ми, пацану, всичко разбрах къде по-лесно, отколкото на баща ми. Въпреки, че и той футбол не се изхвърля – и сам играл и тренирал аматьорски отбор. И мен също. Само за това ви е по-добре бащата да попитам…

РОДЕН ФУТБОЛИСТ

Моят телефонен разговор Андрей Wolff-старши, изглежда, изненада. И не е твърде обрадовал.

– Не ми харесва тази олелия, която се вдигна сега около сина си в пресата, – веднага каза той. – Но кажете за Андрю… «Съветски спорт» – любим вестник, още от времето на съветския съюз. Така че ела.

И ето аз седя в уютния салон на дома на семейството Вольфов в покрайнините на малък град Ансбаха, че километра в 60 от Нюрнберг. Майка на футболист Erna, и да се подготвят два объемистых семейни фотоалбум, сок мен и глава на семейството чай и заедно с Андрей-старши разказва за сина си.

– Футбол покрай Андрей мине наистина не може, казва Волф-баща. – В края на краищата, ние всички те са живели и децата също. Ние с брат ми играе за ленинабадский «Ходжент» – това е втората лига, среднеазиатская зона. След това за фермата играе, а и просто така, топката никога не отказваха можете. Ами, синове, те са едни и същи бащи гледали – също през цялото време с топката…

– И веднага разбрах, че Андрей ще се окаже футболист?

– Не, разбира се. Въпреки, че… е бил забавен случай – вече в Германия. Ние само да дойде тук. Живеехме в лагер за изселници в северната част на страната, близо до Кила. Един ден, преследван там топката заедно с децата. И Андрей – той е около осем години беше – изведнъж толкова страхотно удари към вратата, че един от мужиков каза: «Звезда расте! В «Кьолн» и ще играе!» «Кьолн» тогава в чемпионах ходи, а ние шега, само се смя. А аз разбрах, че футболът може да се превърне за Андрей професия, когато му навърши 16 години – тогава той за младежи «Нюрнберг» е играл. В една от клубните партита – тук е прието да се съберат с родителите си треньор, каза: «Вашият Андрей може и до втора лига дорасти». И аз реших да се шегуват и казвам: «Ни втори правиш нищо! Нас бундеслига чака!» А той погледнал сериозно на мен – предполага се, защо не. Тук и аз си помислих: защо не? Андрю защото мечтае да стане футболист и за това направих. А той ни упертым расте.

– Да, тогава да. В името на футбола син беше готов на всичко, – влиза в разговор Erna. – Тя в края на краищата, не само в спортно училище тренираше – баща с него и дом се занимава. И аз не си спомням той да

макар и някога да не изпълни задачата. Ще кажа на Андрей: половин час да жонглира с топка – син на половин час жонглира. Пет обиколки около селото – работи пет обиколки. Изобщо всичко, което е свързано с футбола – това е свято. Две години всеки ден пътува до Нюрнберг – това е влак в единия край, почти час и не си спомням да се е някога, в края на тренировка. Ето на тест по математика – това е лесно! Училище, имам син е на второ място…

– Вие, изглежда, това не му харесва?

– Разбира се, не ми хареса! Аз не съм против футбола, просто не можеше да повярва, че той може да стане за сина сериозна професия и се издържат. Аз в края на краищата, си спомня: съпруг, макар и да играе в отбор майстори, камари каменни там не е придобил. А и като цяло иска децата да са отишли в университет, са получили добро образование. Но… Дъщеря Алина се е посветила на семейството си, синът – футбол. Ами да само да имат всичко беше добре…

– Ами, сега на Андрей в клуба не е толкова хубаво – прекъсва жена на Андрей-старши. – С такъв състав и са в зоната на изпадащите тагове заедно! Андрей много се преживява: той в края на краищата в «Нюрнберг» почти полжизни проведе.

ВСИЧКИ ОТБОРИ, ОСВЕН ЗА ГЛАВНАТА

– В «Нюрнберг» ме поканиха през 1997 г., – казва Волф-младши. – На преглед. На 15 години ми беше. Оттогава «Клуб» (така в Германия често се нарича «Нюрнберг». – Прибл. ед.) и играя.

– Да, вие, изглежда, в «Клуба» най-важният ветеран?

– А вие не се смейте – това е така. 10 години в клуба, не е шега! По стажу в сегашния «Нюрнберг» с мен не може да се сравни никой.

– И през цялото време в отбраната?

– В големия футбол – «да». Въпреки че аз, както и всички, мечтае да вкара, дете играех в нападение. Но след като в отбора се разболее едва ли не всички защитници, и треньор изпрати ме обратно. Играл съм, вероятно е добра идея. И да погледнем назад няма време, как се превърна в защитник.

– Благодаря ви този треньор е казал?

– Не веднага! О, колко съм бил на него злини! Това чак сега го разбирам: преди да се дръпна настрана от мен, не само за командване, но и за моя лична полза.

– В юниорские сглобяеми Германия вече е поканен като защитник?

– Да. Така и игра в отбрана по всички национални отбори, от отбор до 17 години чак до «молодежки» – Хорст Хрубеша, Ули Штилике…

– Само в началната бундестим вие, за разлика от много партньори в този сборен, така и не се удари.

– О, боже, хора, с които аз играх в отбора Лева сега доста. Хитцльшпергер, Рольфес, Кураньи. Защо ме в главната команда на Германия не са канени? Мисля, че основният проблем е в това, че «Нюрнберг» – екипът на «малка», от тези в националния отбор да влязат къде по-трудно, отколкото от «Бавария» или Шалке. Ами и ние заставаме в този сезон е съвсем без значение. Ако «Нюрнберг» ще искрят, може и в националния отбор за мен, си спомнят.

ДО ХИДДИНКУ? ЗАСЕГА ТОВА СА САМО ПРИКАЗКИ

– А струва ли си да чакаме и се надяваме, ако имате и така има шанс да играе в Австрия и Швейцария?

– Вие сте за националния отбор? Но в края на краищата, това е за едни разговори. Като Gus Хиддинк се интересуваше от мен… Това е хубаво, той е треньор с много добра репутация. Но не знам дали това е действително или ваши колеги журналисти напридумывали. В медиите – и в руската, и в немската – спекулации на тази тема в последно време е натъпкан. Но в края на краищата, няма покани в националния отбор не съм получавал.

– Представете си, че имам. Какво ще направите?

– Ще си помисля. Със семейството посоветуюсь. Освен това се говори, докато не е за това: защото, повтарям, никакви покани не съм получавал. И най-вероятно няма да получа…

– Защо не се получи? В националния отбор на Русия на отбраната – голям проблем.

– Аз знам. Много съм чел.

– Означава, че Русия все още се интересувате?

– Грехът не се интересуват, когато такъв информатор под ръка! Иван Саенко много ми разказваше, каква страхотна в екип обстановка, какви са отлични момчета в нея играят. А в Санкт съм играл (в мача от груповата турнира за Купата на УЕФА. – Прибл. ед.) срещу Димчо – и да е имало о, как е лесно!

«СПАРТАК», «БАЙЕРН», «ЛИВЪРПУЛ»

– Срещу Димчо и неговите партньори в «Зенита» може да се играе по-често. Ако са се преместили в московския «Спартак».

– А кой ще ме там ми? За интерес на «Спартак» научих от Саенко в съблекалнята преди тренировка – Иван каза, че това пише в целия български Интернет. Но за мен, както и в случая с националния отбор, никой не се прилагат.

– А дали ще се хареса? От «Спартак», ЦСКА, «Динамо» – с една дума, от Русия?

– Не знам. Ще конкретно предложение – мислене. Но всъщност… Знам, че в руския футбол плащат много добри пари. Но в края на краищата, не всичко може да се измери с пари, нали? Изглежда, че нивото на бундеслигата по-високо, тук ми е по-лесно да растат като футболисту. Ами и искате да спечелите нещо сериозно. Моята мечта е да играете в Англия. Най – добре- в «Ливърпул». Мнозина казват, че начинът ми на игра е точно това, което се изисква в английската висша лига.

– Ами да. Защитник вие сте твърд, като британците обичат. Истината е, че поради това понякога «горчичники» се…

– Понякога повече, отколкото е необходимо. Въпреки, че никога и на никого не се «счупи». Просто аз плътно ходя в борбата, се опитвам да играе чисто, но не винаги се получава. В Англия тази игра добре дошла повече, отколкото в Германия. Но и в първа бундеслига ми харесва, тук също има класни отбори.

– «Байерн»? Но в края на краищата, това е главният враг на «Нюрнберг»!

– «Байерн» е преди всичко велик клуб. Най-добрият в Германия. И един от най-добрите в Европа. «Нюрнберг» – това е моят отбор, аз тук израснах, тук се превърна в истински футболист.

Аз много-много благодарен на «Клуба». Но, кажи ми, има такъв футболист, който да се откаже да играе за суперклуб? Да, и не само на «Байерн», «Вердер» е много силен, «Хамбург», Шалке… Така че в руския клуб аз в следващите години едва ли ще се върна. Освен това, наскоро омъжена, а съпругът ми се преместят в Русия едва ли ще се съгласи.

– Тя е при вас, без да има руски корени?

– Баща Сандра – германец, а по майка – маршрути.

– Смес от кръв чисто футболна. В играта запознат?

– Родителите у Сандра – фенове с опит. Така че разбира.

– Играта си анализира? Критикува?

– Слава богу, без това обходимся!

– А как се отнася към това, че често не е у дома?

– Ами, тя знаеше, за когото бе! Да, живели сме заедно преди сватбата си почти година и половина. Притерлись един към друг.

– Така че, може би, тя и до Русия свикнала да? Бил отведен да я там, гледахме заедно, какво и как.

– А тя имаше наскоро – пребиваващи заедно с родителите ми в нашата игра в Санкт-Петербург. Тя харесва. Но това не е живот, а обиколка. За мен, между другото, това също е първото пътуване в Русия. Имаше малко време, но това, което успя да види, също много ми хареса.

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ АМАНАТИДИСА

– Вие сте искали да помогне на националния отбор на Русия?

– С удоволствие. Но как?

— Всички нападението на националния отбор на Гърция – съперник на руската отбор от група в на Евро играе в първа бундеслига. Ти често излизашеос се противопоставят на Гекасу и Аманатидису. А с Харистеасом почти всеки ден се срещат тренировки… Разкажи, как да се борим с тях.

– Срещу Харистеаса аз почти не играе, мога да кажа само, че той работи добре с топката, е много техническо, хитър. Гекас и Аманатидис бързо са добри на контра атаки. Гекас, струва си да се отпуснете, веднага експлодира. И иди познай в кой момент това ще се случи! Аманатидис повече играе с партньори, прави играта. Той, по мое мнение, най-опасен от тях. Но и с Гекаса с Харистеасом бих посъветвал куотърбекове на националния отбор на Русия на очите не надолу. И се опитват да им вземат топката, да играе напред на кривата. Това не е лесно, но знам от собствен опит, може би.

– Ето и щеше да се опита изиграха в Австрия срещу гърците!

– Знаеш ли, много е трудно. Въпросът не е само в това, че на мен не казваше. И дори не е в това, че аз все още се надявам да попаднат в националния отбор на Германия. Неясно е положението с двойно гражданство. Да кажем, в Русия ми паспорт ще оформят. А в Германия? Ако е възможно да има два паспорта – това е едно нещо. А ако няма? За немско гражданство се губят съвсем не ми се ще.

ВОЛФ-СТАРШИ СРЕЩУ

– Добре разбирам съмнение син, казва Волф-старши. – Разбирам, че той наистина се чувствам като на първенство на Европа. Но ако ви пита за съвет… Аз не искам той да играе за » националния отбор. Нищо против Русия, но ние живеем в Германия в продължение на много години, имаме немско гражданство и много не ми се ще да Андрю го загуби. Освен футболен век е доста кратък, трябва и за в бъдеще да се мисли. А в Германия? Пред бившия футболист бундестим (а аз вярвам, че андреа все още може в нея да влязат) всички врати треньор в кариерата си отворени – и на първо място. И тук ще трябва ли някой в Германия, който е бивш играч на националния отбор на Русия – съвсем не съм сигурен. Въпреки това, Андрю възрастен човек, ми е работата – да се посъветва и реши да бъде той самият. Как? Не знам. Всъщност разполагаме с главата си, се сприятелява…

И КАПКА ОПТИМИЗЪМ

И Андреас Волф, и родителите му – хората са гостоприемни и приятелски настроени. И значението на журналистическата работа осъзнават много добре, но тъй като с готовност и ще отговори на всички, дори и остри, въпроси. Само на един въпрос, най-централен, най-интересен от руските любители на футбола, конкретен отговор аз така и не се получи.

Ще Волф » националния отбор или не – така и остава в мъгла. Жалко, ако е в полза на Русия, Андреас така и не играе. Гледам за него няколко години и мога да кажа категорично: този защитник и в националния отбор на Германия няма да се изгуби, но вече в националния отбор на Русия… За читателя, не е често наблюдающему мачове на «Нюрнберг», стана по-ясна, нека обясня: игравшего по-рано в първа бундеслига спартаковского австрийците Штранцля Волф превъзхожда главата на две – и това не е само мое мнение.

Така че командата Хиддинка Волф може да се засили сериозно. Ето само… Миналото лято германското правителство, което досега се погледне през пръсти на двойно руско-немско гражданство, рязко ужесточило закон, премахване от него почти всички изключения. Ще Андреас на това, да за участие в Евро загуби на немски паспорт? Едва ли.

– Така че, Андрей, – питам., бр. – Мога да напиша, че играе за националния отбор Андреас Волф не ще?

– Напиши по-добре, че Андреас Волф мисли, – улыбнувшись, отговаря на футболист. – И все още имат прекрасни думи: «Никога не казвай «никога». Всичко може да бъде!